Основни щрихи в историята на българската преса.

За пресата в България и нейният старт.

Доста интересна и цветна е историята на появата на българската преса през годините. За да стигне до състоянието, в което днес имаме възможността да бъдем старателно осведомени пресата у нас търпи не малко обрати и трансформации. Като средство за масово осведомяване възникването на вестника е продиктувано в отговор на потребностите ни да бъдем информирани. Те представят новината такава каквато е, за да стигне максимално бързо до тези към които е насочена. Ако се върнем хилядолетия назад ще видим как не вестника, а писмата са били основно средство да бъдат осветлени група хора в тайнството на новината. С израстването на поколенията и техните потребности за максимално бързо и достъпно получаване на новини възниква въпросът за това под каква форма да бъде постигнато това. Така основата за издаването на хартиени вестници е положена и несъмнено това оказва влияние и върху поставянето на началото на история на пресата в България. Хронологията на българския печат бележи своето зараждане през 1844 г.история-печат

Списание „Любословие“ и Константин Фотинов отбелязваме като основатели на пресата у нас. Само две години по-късно се появява и първият български вестник. „Български орел“ с редактор Иван Богоров има основна цел да представи и информира интелектуалците за основни търговски, граждански и политически вести, които са били изключително интересни и актуални за времето си. Започват изключително динамични за българската преса години. Веднъж положени основите бързо започват да градят история, която днес ни дава повод за гордост. Разбира се, голяма част от вестниците и списанията се издават в чужбина, тъй като Османската власт налага ограничения за наличието на печатници, които да използват български букви. Една единствена в Русе е имала възможността да отпечатва периодичните български издания и това всъщност налага да се използват чужди печатници, за да могат повече вестници и списания да видят бял свят. Меката на българският печат и най-много вестници се отпечатват в Цариград, следват Одрин, Слолун, Смирна. В северната ни съседка са били отпечатвани 5 вестника, в Русия, Германия, Австрия по един. Именно това са страните, в които има сформирани български общности и се използват печатниците за да се появи преса на различна тематика. От това, че повечето вестници се издават в чужбина е логично те да бъдат ориентирани  към европейското и темите, които са актуални и вълнуват месното население.

Друг особено важен момент от историята на българския печат е периода след Освобождението. Динамиката през тези години се отразява изключително много на печатните издания. През 1879 г с Търновската конституция се дава свобода на журналистиката и печата. След Освобождението свободата на печата в България е гарантирана с Търновската конституция от 1879 г. Според нейният член 79: „Печатът е свободен. Две години по-късно обаче с цел да се ограничат критиките към властта се възстановя Закона от 1864 г. – висоти и падения в историята на българската преса не липсват… Следват множество политически обрати, които несъмнено дават отражение върху печатните издания. Поредният крах, който журналистиката в България търпи е с настъпването на тоталитарния режим. Ликвидацията на частната собственост и одържавяването на издателства и печатници слага началото на края на свободата на словото в страната.

С падането на режима започва нова история на българския печат, която и до днес се мъчи да свали оковите, които почти петдесет години носи на плещите си. Дали е успяла и все още има издания, които са повлияни от пристрастия ще прецени единствено читателя.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *